Райско писмо #2530, публикувано на 29.10.2007

Бог каза:

Човешки същества на сърцето Ми, Аз ви приветствам. Аз ви обичам и ви ценя. Ценя желанието ви да започвате всеки нов ден. Виждам ви как ставате всеки ден, дори да ви е трудно. Ставате в тъмни зори и отивате на работа. Вие сте като войниk, не войник на съдбата, не войник на войната, а войник на живота. Слънцето барабани мелодийки с пръстите си. Вие сте сигналната тръба, която слънцето свири, и все пак вие сте този, който се издига до ритъма на собствената си песен. Може би вие сте и слънцето, което знае как и кога да свири сигналната тръба. Може би вие сте всичко.

Може би в целия свят няма нищо, освен вас. Може би целият свят се покланя на вас и вие отвръщате на поклона. Може би вие приветствате своя свят. Колко умно.

Може би вие сте транспортната лента на вселената. Вие доставяте себе си.

Вие сте пръстените на Земята, които се разширяват и свиват. Вие вдишвате и издишвате разширението и свиването на цялата Вселена. Вие мислите, че живеете на едно място на Земята, докато всъщност надминавате цялото съзидание. Вие подскачате от звезда на звезда и от континент на континент. Вие сте пътуващ трубадур на любовта. Вие просто нямате представа за своята Обширност. Това, че сте забравили, не означава, че не сте Великата Обширност, която сте. Вие нямате думата за това.

Отново и отново вие се опитвате да докажете, че сте малки и не токова стойностни. Опитвате се да избягате от себе си, вместо да откриете Обширността си. Не смеете да я приближите. Защо е това? Какво си мислите, че ще стане, ако забравите своята дребност и си спомните своето Величие? Тогава няма ли да съществувате вече? Само в детайлите ли съществувате? Какво ще кажете за Моето Присъствие във вас? Какво ще кажете за Мен?

Може би предпочитате да сте загубени наместо намерени. Може би харесвате препускащата история на събитията повече от колкото харесвате себе си. Бихте предпочели да сте увлечени в приключението и да нямате време, нито шанс да помислите за скоростта в сърцето си. Може би се поддържате заети на брега на живота, като дърпате въдици и никога не плавате в морето от себе си.

Може би трупате заетост, сякаш тя е целта на живота ви. Може би се надбягвате и забравяте накъде отивате. Може би бягате на място вместо да пристъпите в небето.

Може би вие сте Моята душа, която се преструва, че е била сведена до едно тяло и не се разпростира от него. Може би вие сте забравили, че изобщо не сте тяло. Понякога си мислите, че колата ви е продължение на вашето тяло. Вие сте се идентифицирали с нея, докато независимо от всичко вашата кола е една кола и тя изобщо не е вас. Вие нахвърляте набързо в живота си и карате колата си, и нито колата ви, нито тялото ви са ваши. Те са обикновени поточни линии. Те са вашето транспортиране в материалния свят. Вярвате или не, вие прекарвате равно или повече време в духовния свят. Разбира се, в света на духа времето не съществува, нито пространството. В света отвъд времето и пространството вие съществувате завинаги.

Има една обвивка около вас, това е всичко, а вие отдавате голяма почит на обвивките. Въвтре във вашето тяло и във вашите обстоятелства се намира едно сърце от злато и един мъдрец на Вселената. Вътре във вас се намира цялата прекрасна Земя и целостта на Рая. Вътре във вас. Вътре във вас се намира височината, дълбочината и диханието на Моето Присъствие. Аз присъствам във вас. Вие не сте без Мен. Вие сте за Мен, вие съществувате за Мен. Може и да знаете.

Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007
Превод: Ваня Тонева