Райско писмо #2559, публикувано на 27 Ноември 2007 г.

Бог каза:

Често ви казвам: „Използвайте сърцето си. Следвайте сърцето си. Прекрасното си сърце.” Какво означава да следвате прекрасното си сърце?

Означава да се освободите от мисленето. Не ви казвам никога да не мислите. Разбира се, че мислите. Умът ви е даден по определена причина. Просто умът е взел надмощие. Така че омаловажете ума си. Когато следвате винаги ума си, тогава вие реагирате на миналото и гледате към бъдещето. Вие разбирате нещо. Слагате залозите си. Мозъкът ви като компютър събира имформация и я превръща в нещо. Информацията е винаги от миналото. Дори ако в момента получавате информация, умът ви вече я сглобява, бълвайки я като автомат, опитвайки се да накара три ябълки са излязат наведнъж.

Мозъкът, подобно на компютър, не може да бъде спонтанен. Той може само да следва или да реагира на това, което е било програмирано в него. Мозъкът вижда само това, което е пряко пред него, но веднага го свързва с миналото или го проектира в бъдещето. Мозъкът сумира. Той изчислява. Той категоризира. Той ви казва въз основа на стари данни какво смята за най-уместно да направите, за да получите резултати. Мозъкът винаги прехвърча през миналото. Той подрежда нещата в категории. Той непрекъснато прибавя. Папките се трупат. Толкова се претрупват, че вие вече почти не можете да мислите. Мислещият ум, възлюбени, не винаги е надежден. Преценката не е надеждна. Сърцето е неизменно сърце. Сърцата са направени от злато, възлюбени.

Може да кажете, „Но, Господи, сърцето също не винаги е надеждно. Правил съм грешка след грешка със сърцето си. Направих се на глупак със своето сърце. Опитът ме е научил, че трябва да използвам ума си повече от сърцето.”

Когато кажете, че допускате грешки със сърцето си, вие казвате, че не винаги получавате резултатите, които искате. Вие не ги получавате и с мозъка си. Понякога умът ви е твърде умен за да работи за собственото си добро. Умът означава да внимавате за собствения си интерес, само дето той не винаги знае кой е най-добрият ви интерес. Да сте по-умни не винаги е умно.

Какво ако сърцето ви не търсеше резултати? Какво ако сърцето ви просто биеше в мелодията, в която бие. Какво ако сърцето ви просто обожава, каквото обожава, без мисълта за някакво бъдеще, без мисълта за това какво може да си помисли някой, без мисълта за завръщане, без мисълта за печалба, просто без мисъл. Какво ако на сърцето ви беше позволено да говори, каквото чувства и да бъде, каквото е.

Ако все още мислите, че умът е по-надежден от сърцето, мислете тогава, че сърцето ви е ум. Разбира се, сърцето ви има свой собствен ум.

Ще се съгласите ли поне, че сърцето ви знае много? То знае, без да знае защо. То знае, че иска да свири или че иска да рисува. Сърцето ви знае какво го прави щастливо. Умът ви може да е с добри намерения, все пак той може да дойде единствено от разстояние, докато сърцето е непосредствено. Сърцето е мъдро, защото не мисли. И какво, ако сърцето ви не е умно. Казвам ви да имате сърце.

Не ви казвам да бъдете сълзвливи. Не ви казвам да бъдете сантиментални. Казвам ви да използвате сърцето си.

Разбирате ли, има правилен инструмент за всичко. Не използвате чук, когато ви трябва отвертка.

Умът ви ще ви каже кого можете да обичате например и кого не можете. Сърцето ви ви разкава друга историря. Възлюбени, умовете не се женят, но сърцата могат. Сърцата го правят.

Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007
Превод: Ваня Тонева