Почувствайте сърцето си да се отваря за Моето, да се отваря широко, почти да Ме поглъща и да изпълва всяка цепнатина в сърцето ви, прекрасното ви сърце, което създадох по Свой образ, да го изпълвте с любовта Ми ненаситно, както за пръв път след дълга сỳша.

Почувствайте любовта ми да се вихри през вас.

Нека мисълта за Мен е като изливинето на подсладена сметана в гърлото ви. Нека тази сладка сметана на Моята любов изпълни вашите процепи, тази сладка сметана на моята любов, гладка като коприна. Нека сърцето ви се разтопи като масло, вашето хладно, изпълено със сладка сметана, горещо маслено сърце, готово за действие.

Това, че ви обичам с такава сраст не Ме изпразва. То Ме изпълва. То изпълва вас. И това е, което прави любовта. Любовта отдадена ви изпълва. Любовта приета ви изпълва. Само без чувство на любов се чувствате празни. Така че поддържайте чувството си на любов, знанието си за любовта и сърцето ви винаги ще прелива от пълнота.

Само любовта отказана може да потуши Човешкото сърце. Нищо не може да потуши Моето. А скоро и вашето сърце ще е такова. Скоро нищо няма да ви плаши, защото ще сте изпълнени със знание за това какво може да бъде любовта и каква е Нашата любов, и Кои сте вие.

Вие ще сте превърнете в помпата на любовта, от която другите идват да се напълнят. Вие ще ги пълните, както го правя Аз и в същото време ще ги изпращате по пътя им, защото сте наясно, че те наиситна не се нуждаят от вас. Те имат своя собствена връзка с Източника и там е, където могат да напълнят собствените си сърца с любов. Никой не изпълва истински чуждото сърце. Вие давате любов, но изпращата онези които ви обичат по пътя им. Държите ги в сърцето си, но ги пропъждате от зависимостта им от вас.

Христос обичаше, но не държеше хрантутници. Той не позволи на никого да се излежава в любовта му. Той им даде работа. Беше достатъчно, че сложи препинателните знаци на любовта в сърцата им и след това ги изпрати по пътя им. Той не хранеше никого с лъжчка.

Буда раздаваше любов наляво и надясно, но беше тих. Никой не се държеше за неговата любов, както разбирате. Той раздаваше любов свободно, подобно на планински поток, които дава вода свободно. Но никой не бъркаше Буда с Източника на любовта. Със самото си Същество той показа ясно, че всеки трябва да намери собствената си Божествено-дадена любов и да дава по свой собствен начин. Никой не трябва да се превръща в изземник.

Буда даде на всекиго независимост. Това е една причина защо той можеше да бъде толкова щастлив. Той даде цялата Божествена любов, не хвана никого в капан и запази цялата си любов все същата. Общуването му с Мен бе с Мен. Защо някой би общувал с другиго, когато любовното общуване е с Мен?

Великите Ме отразяваха и все пак бяха наясно с положението. Тя бяха невинни и те бяха светски-мъдри. Те знаеха, че всеки човек трябва да изкачи планината за себе си. Разбира се, Великите посочиха пътя, но не носеха никого. Те не носеха никого поради високото си мнение за всеки човек и за способността на всеки човек да се изкачи до върха на планината, където той наистина ще разбере, че това изобщо не е било планина, а едно прекрасно, тревно поле, никакво изкачване, а разходка в изпълнена с цветя ливада.

Аз ви питам, възлюбени, какво би било по-лесно от една разходка из квартала с Мен? Какво би било по-лесно от Нас двамата под ръка да се разхождаме бавно по света и да го обичаме, и да обожаваме да сме заедно в Своето Единство, независимо къде на Земята си представяте, че сте.

Heavenletters™
Copyright@ 1999-2008

Превод: Ваня Тонева