Бог каза:

Когато Ме чувате едва да ви казвам да направите нещо или да не правите нещо, или да останете, или да си тръгнете, бихте ли отдали малко доверие на това послание, което чувате, макар и толкова слабо? Бихте ли не позволили на мига да отлети? В него има нещо за вас. Бъдете сигурни, че то не е за да ви накара да се страхувате, съвсем не. Нищо не е заложено, освен че не ковете желязото, докато е горещо. Животът е толкова пълен със своята благодат за вас, още милион послания ще дойдат отново. Възможността винаги чука (на вратата ви), възлюбени. И все пак, няма такава, която искате да изпуснете.

Понякога чувате слаб шепот и не се вслушвате в него. Първо се вслушвате в своите убеждения, или в своя мързел, или поради кой знае какво. Вие дори не знаете защо. Не съжалявайте, възлюбени, и все пак, следващият път, когато чуете този шепот, станете, намерете го и действайте съобразно. Шепотът ви говори за някаква благословия за вас или за някого другиго. Станете, възлюбени, веднага и се окъпете в златните листа на Моята любов.

Аз винаги ви говоря, а вие дори не чувате. А понякога дори и да чувате, не слушате. Такива са начините на света.

Такава дреболия е, възлюбени, да следвате волята Ми. Моята воля не е някаква мълния. Тя е малка всетлинка, като светулка. Понякога вие дори не сте сигурни дали сте видели светулка, докато не светне отново и отново.

Така е и със светлинката на посланията, които ви изпращам по радиото на Вселената. Тип тап тип тип, движат се пръстите Ми по клавиатурата, толкова меко, толкова нежно, понякога почти неуловитмо. Много рядко Бих говорил на висок глас. Повечето време Говоря с шепот, дори с прошепнат шепот. Повечето време Говоря с много тих глас, към който трябва да се наклоните за да чуете. Струва си да слушате гласа Ми. Аз шептя толкова тихо, че понякога (шепотът ми) идва до вас само като леко побутване, най-тихото мушване в ребрата, дори само сърбеж, един намек, почти беззвучен, толкова бърз, че може да го изпуснете.

Разбира се, вие не искате да пропуснете ни едно от Моите съобщения. Вие не искате нито една благодат да се изплъзне между пръстите ви. Мили Мои, това е смисълът, в който може да прескочите съобщенията ми. Дори нечути, те неусетно са влезли в сърцето ви и не си тръгват лесно. Все пак насърчавайте слушането.

Аз не Съм чувствителен по отношение на приема ви към Мен. Аз просто не спирам да натискам клавишите на радиостанцията, знаейки че скоро ще вдигнете. Скоро ще започнете да чувате приятната музика на обаждането Ми до вас. „Здравей, възлюбен/а,” казвам Аз. „Чуваш ли Ме? Радваш ли се да Ме чуеш? Ще Ми кажеш ли дали Ме чуваш? Ще отговориш ли на съобщението Ми? Ще бъдеш ли така добър/добра да станеш и да направиш онова, което те Моля да направиш, защото ти оставям съобщения, които да предадеш. Мога ли да разчитам на теб? Ще изразиш ли всяка Моя мисъл чрез себе си? Ще говориш ли вместо Мен, дори когато не чуваш точно? Ще следваш ли волята Ми, дори когато не чуваш или виждаш, или знаеш каква е волята Ми? Можеш ли просто да Ме следваш, твоето сърце от любов? Ще се сгодиш ли за мисълта Ми и за Моята любов? Ще бъдеш ли Мой/Моя и ще Ме дадеш ли на целия свят, така че всички също да могат да следват радостта Ми?”

Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007

Превод: Ваня Тонева