Бог каза:

Само вашето Единство е изсечено от камъм. Всичко останало е обикновена драскотина по повърхността. Една вълна и е отмито.
Всички драскотини по повърхността са миналото, възлюбени. Имаме миналото, имаме и Вечното. Всичко, което вие наистина имате е Вечното. И това е вашето Същество, и това сте вие, и това съм Аз.

Никога не е имало момент, в който Ние да не сме съществували и Ние съществуваме в този момент.
Вие сте направени от душá. Душá сте вие и винаги сте били. Всичко повърхностно е само повърхносто. Вашият живот е много повече от повърхността.

Разбира се, съвсем естествено, вие мислехте, че повърхността е всичко. Въпреки, че повърхността се отмива за миг, вие пак копнеете за нейното разрешение. Вие сте запленени от повърхността на живота. Тя възбужда любопитството ви. Вие обожавате цветовете и историята й. Вие обожавате да ходите на кино. Все пак, вън или извън киното, вие сте едни и същи.
Повлияни от филма, вие оставате непроменени. Филмът се променя. Друг излиза. Вие гледате двойна програма и все пак, вие сте зрителят на филма. Независимо какво многообразие от филми е на екрана, вие сте неговият зрител. Филмът се движи, а вие стоите неподвижни. Вие сте публиката на филма. Дори когато сте актьор във филма, вие пак гледате себе си. Очите ви са големи. Спящи или будни, вие гледате себе си. Всичко, което можете да направите, е да гледате. Вие гледате изживяванията си. Изживяванията се променят. Вие носите различни костюми, но те са само костюми. Носителят не е променен. Детето, младежът, възрастният, всички тези за костюми. Но сега нека се върнем към филма.

Понякога вие аплодирате филма. Понякога не го харесвате. Няма значение, това е само филм. Той ще се смени достатъчно скоро.

А когато филмът свърши и вие се приберете у дома, сякаш не сте ходили никъде. Вие не отсъствахе от Вечното. Просто вниманието ви беше насочено към филма. Умът ви беше другаде. Вие никога не сте били другаде, освен където можете да бъдете.

Вие бяхте на фантастично пътуване. Вашите мечти се сбъднаха, или не се. И независимо дали те се или не се сбъднаха, вие сте същите и в двата случая. Нерушимата Истина за вас не се променя. Животът в света е като мереорологичната промяна. Времето се променя, и все пак, то е само време. Животът продължава, в слънце или дъжд.

Сънувахте ли живота си? Вие казвате, че наистина се е случил. Той наистина проблясна на екрана, но нищо повече от това. Вашият живот проблясна на един екран. Той беше прожектиран там. Той беше направен от взаимодействие на светлината. Светлината светва и светлината угасва, и все пак вие све още присъствате. И все още вие сте вие, седящи в киното.

Даже когато вие сте режисьорът на филма, вие го гледате отдалеч.

Един филм е просто един филм.

Даже осветителят на филма може само да го гледа.

Този, който чисти киното или този, който е притежава киното може само да гледа филмите.

И все пак, вие полагате много усилия за да създадете фантазията, че всичко, което се появява на екрана е нещото. Вие вярвате във филми.

Произвеждате филмите. Това е, което правите. През цялото време има един ням филм, който върви, един ням филм, който никога не се изчерпва, се прожектира винаги. Така както е ням, той е винаги чут, независимо колко далечен изглежда.

Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007

Превод: Ваня Тонева