Не, че трябва да Ми се покланяте. Вие трябва да гледате нагоре и навътре. Когато гледате нагоре, нещо хубаво се случва. Материалното действие на поглеждането нагоре върши чудеса за вас. Мирът се спуска върху вас. Любовта извира във вас. Помнете да поглеждате нагоре. Не, че Аз наистина съм горе, но независимо от това пак гледайте нагоре.
Не и че Ме намирате вътре, макар че, разбира се, Аз съм тук във вас. Когато сте доволни, когато сте щастливи, когато сърцето ви трепти от любов, вие Ме разпознавате в себе си. Аз винаги съм тук. Аз съм част от вас, толкова колкото и всяка от болките ви – част от вас в много по-голяма степен! Аз съм интегрална част от вас, но не Съм част. Аз съм всичко във вас, всеки атом, всеки ваш признак. Няма момент, в който да Съм далеч от вас. Само вашето внимание се отвлича другаде. Аз съм винаги навсякъде. Вие не можете да бъдете без Мен, дори и за миг.
Но вие имате голямо въображение, което слага барикади по между Ни, въображаеми барикади са те. Няма абсолютно нищо по между Ни. Е, бихме могли да кажем, че любовта е по между Ни, но как може любовта да е по между Ни, когато любовта е Нас? Ние сме цялата любов в света, сега и завинаги, и винаги е било така. Ако Аз съм любов, а Аз СЪМ любов, тогава вие също трябва да сте любов.
Вие никога не сте били отделени от Моята любов, нито сега, нито някога. Надявам се, че не мислите, че Аз съм някаква ваша отговорност. Аз не прибавям тежест върху раменете ви. Ни най-малко. Вие не сте Ми задължени. Аз не съм задължение, възлюбени. Как мога да бъда задължение, когато Аз съм Вас, когато Аз съм вашата необятност, когато Аз съм вашето сърце? Аз съм това, от което сте направени. Аз съм това, което сте вие. Затова вие сте Това, което Съм Аз. Ако аз съм Онова, вие сте Онова. Ако Аз съм Това, вие сте Това. Ако Аз съм Всичко, тогава вие също сте Всичко.
Не, че ставаме Едно. Ние вече сме Едно. Ние сме Жълтъкът на Яйцето на Сътворението.
Ние никога не сме ходили никъде, възлюбени. Ние никога не сме напускали Рая, нито някога сме ходили някъде. Разбира се, че е така. Пространството и времето не съществуват, освен в периферията на Нашата мисъл. Виждате ли колко мощни са мислите? Погледнете Вселената. Бум, има Вселена от Мисъл, изпълнена с истина от светлина и великолепие, но, вашето въображение и мисли съзират тези дрънкулки от Вселената и ги нарича Живот. Животът е Единството на Нашата Любов, възлюбени. Истинският живот, това е. Той не е този колаж, който виждате, но Ние, независимо от това, присъстваме в този колаж.
Относителният свят е един Божествен Акт, в който има пиеса, една измислена история, която лутащите умове приемат за истина. Материалните същества настояват, че животът е пълен с неволи и превоги. Аз разбирам, че се чудите какво правите тук на тази въображаема Земя, това пътуване на ума, което се реализира като материален свят. Вие живеете в този въображаем материален свят, сякаш имате свой собствен живот, сякаш можете да си тръгнете от любовта и истината, сякащ сте единично същество, докато имате достъп до и СТЕ Богът в Рая, който понякога не можете и да си представите. Възлюбени, вие можете да си представите всико друго под слънцето!
Сега представете си Мен, представете си и себе си като една прекрасна Любов, сияеща, сияеща, сияеща през пролуките на относителния свят, докато през цялото време Ние сме винаги Единната Любов, която Сме. Вие не сте на Земята, възлюбени. Вие сте в Рая. Ние сме в Рая. Аз съм в Рая и Раят е навсякъде. Няма място, има само любов и Ние сме Нея.
Heavenletters™
Copyright@ 1999-2008
Превод: Ваня Тонева