Райско писмо #2536, публикувано на 04.11.2007

Бог каза:

Какво ако всичко беше наред и вие нямахте нищо, за което да се тревожите? Какво ако всичките ви тревоги не бяха нищо, за което да се тревожите?

Може би сте имали потребност да се тревожите и да се измъчвате, защото точно когато спрете да се тревожите за едно нещо, намирате друго. Една възприета тревога напуска и друга идва да заеме мястото й. Може би вие просто сте свикнали да има нещо, за което да се дразните. Ако нямаше нищо, за което да се тревожите, какво мислите би се случило? След като сте толкова привикнали към тревожността, че няма да знаете какво да правите без нея? Мислите ли, че бихте загубили почва под краката си, ако не се държахте за житейските събития толкова здраво?

Какво ако нямаше изобщо нищо, за което да се тревожите? Бихте ли привикнали към не-тревожене? Бихте ли успели да сте безгрижни? Ще го пробвате ли за една седмица? Може би за един ден? Няма да паднете от ръба на Земята. Всичко, което ще се случи, е че ще си вземете една добре за служена ваканция от измъчването и тревоженето. Вземете си почивка.

Същото е с оплакванията. Карайте без тях. Вижте как е.

Без да сте привързани повече към представите си за това какъв трябва да е животът и какъв трябва да е вашият живот в частност, вие ще забравите да се тревожите. Може би животът ви не трябва да бъде по някакъв определен начин. Може би не е необходимио да контролирате живота, нито събитията, резултатите, нито хората, които познавате. Вероятно цял живот са ви повтаряли, че трябва да приемате живота сериозно. Какво ако вместо това бяхте учени да лудувате?

Какво ако можехте са оставите всичко да бъде както е, без да се намесвате? Може би сте си представяли, че държите света и че тревогите са обучени асистенти, които са дошли да ви помагат. Ако случаят е такъв, уволнете ги.

Какво ако оставите живота да се грижи за себе си и се освободите от идеята, че трябва да му пишете сценарий и да раздавате роли на другите да ги играят? Какво ако вдигнете ръцете си от живота и започнете да обичате живота, капризен или не. Какво ако просто бихте обичали живота, какъвто е? Не да обичате всичко в него, но да го обичате все така. Дори да обичате възможността да бъдете разочаровани. Дори да се изплъзнете от необходимостта от разочарование, освободете се от идеята, че сърцето ви трябва да е ранено или разбито и вместо отва имайте представата, че не е нужно да бъдете трагик. Можете ли да признаете, че сериозното наистина не печели повече точки от веселото? От къде ви хрумна, че от вас се очаква да сте мрачни и от кога вярвате в това?

Вместо това наслаждавайте се в името на радостта. Нека в главата ви звучи различна мелодия. Да става каквото ще. Ще свърши достатъчно скоро и без да висите над него. Животът има собствен живот. Не е необходимо да му оказвате съпротива. Опитайте се да се отпуснете.

Съпротивата е изкачване по хълм. Отпускането е спуснане по пързалка или гмуркане в басейн. Оставете напрежението и се гмурнете в един чуден басейн, възлюбени. Не е нужно да извличате от живота, да го екстраполирате, да го отблъсквате. Дайде шанс на живота да дойде при вас. Това е смисълът на отпускането. Оставете живота да има свое собствено повишено настроение. Оставете го да си върви по пътя. Оставете го да бяга в кръг около себе си, докато вие седите в шезлонг.

Може би сте приели живота твърде на сериозно. Може би сте го смятали за противник, докато животът е само живот. Той е едно кръгче около квартала. Не е неотменим. Не приемайте живота толкова тежко, възлюбени. Освободете се от тревогата. Наслаждавайте се вместо това.

Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007
Превод: Ваня Тонева