Излезте на слънце. Когато животът ви се струва мрачен или разпилян, излезте на слънце. Ето какво: не трябва да оставате, където сте. Не трябва да оставате в лошо настроение, възлюбени. Може би не можете да промените някои обезпокоителни фактори, които ви тревожат, но межете да сте добри към себе си и да се поставите на по-добро място. Ако сте на сянка, можете да излезете на слънце.
Какво обичате да правите? Какво ви дава дори и най-малка радост? Ако разходка в гората ви дава радост, тогава разхождайте се в гората. Ако разходка по плажа ви помага да се чувствате спокойни, разхождайте се по плажа. Ако искате да гледате стар филм, гледайте стар филм. Ако искате да пеете, пейте. Ако искате да танцувате, танцувайте. Ако искатек да скачате на въже, скачайте на въже. Ако искате да подскачате, подскачайте. Ако се чувствате потиснати, сменете настройката си. Най-малкото можете да станете от стола си и да се преместите на друг стол. Колкото по-нещастни се чувствате, толкова повече се нуждаете да правите това. Станете от стола, на който седите. Преместете се на по-удобно място.
Бъдете доволни, че можете да се тревожите. Радвайте се, че можете да бъдете натъжени. Тревогата и тъгата не са толкова лоши, защото те ви карат да се движите. Мислете за по-мрачните настроения като за камбани, които бият за да ви кажат да продължите напред, казвайки ви, че сте седели там достатъчно дълго, казвайки ви, че слънцето чака да го уловите.
Когато се движите, вие давате на мислите си възможност също да се задвижат. Вие вече знаете, че обстоятелствата не са виновни. Вашите мисли и интерпретации са виновни. Ще промените ли мислите си? Ще създадете ли нови мисли, които да ви вършат работа, които няма да ви задържат, където сте? Ако искате да се придвижите напред, изберете напредничави мисли.
Какво ако беше препоръчително да сте в лошо настроение веднъж седмично или нещо подобно? Какво ако всички телевизионни реклами ви казваха, че 9 от 10 доктори препоръчват лошо настроение от време на време? Какво ако беше нормално да изпадате в лошо настроение, щяхте ли тогава да сте толкова унили, когато ви завладее подобно настроение? Какво ако смачканото настроение се смяташе за индикатор на добра развръзка? В интерес на истината, то е. Слънцето не изгрява ли след дъжда?
Какво ако едно настроение е просто повратна точка, която ви показва правилната посока? Какво ако то ви показва нещо, което трябва да се направи и вие трябва да го направите?
Какво ако тъжното настроение нямаше определено име? Или различно име, не униние, а радост? Какво ако например депресията се наричаше Повратна Точка, Отваряне на Нова Врата, Десет-Минутно Място за Паркиране, Сафари?
Какво ако тъжното се превърне в златно?
Какво ако вече никога не трябва да има тъга? Какво ако определени области от живота не трябваше да я задействат? Какво ако дори когато се случват тъжни неща, вие се премятате през глава, вместо да отпускате глава? Какво ако престанете да се нанимавате с тежката тъга? Какво ако можехте да сложите знак Влизането Забранено? Какво ако в случай, че тъгате се промъкне независимо от знака, вие не се отнасяте с нея като с враг, а можете да й позволите да поседи за малко до вас, преди да й кажете да стане и да си върви?
Какво не е възможно? И какво не е възможно за вас? Може би вие можете да пеете весела песен, независимо какво казва светът.
Heavenletters™
Copyright@ 1999-2008
Превод: Ваня Тонева