Бог каза:
Гневът може да бъде по-малко или повече интензивен, все пак гневът си е гняв. Нещо кара кръвта ви да ври. Въпреки че знаете, че гневът не струва, все пак го изпитвате. Първо идва смущението и след това смущението оголва зъбите си и се превръща в чиста проба гняв. Твърде вероятно е гневът явно да е предизвикан от някакво взаимоотношение, някаква бариера в общуването. Не чувствате да сте били чути. Независимо дали явната припричина е някой безчувствен представител от отдела за обслужване на клиенти, съпругата ви, някой подчинен, пътно задръстване или тъпата бюрокрация, вие се чувствате в безизходица, сякаш сте изправени пред каменна стена. Не знаете какво да направите, за да ви чуят. В тези моменти вие забравяте себе си, възлюбени.
Без значение дали просто чувствате препускащия гняв в своята физиология, или скърцате със зъби и стискате юмруци и си мълчите, или избухвате, вредата е нанесена. Няма гняв без поражения. Сдържано или освободено, чувството ви на гняв е излязло в околната среда. Било е изпратено послание. Това е послание, което казва, че войната е оправдана. Няма значение дали е война между вас и една друга личност – пак е война.
Вие може да мислите, че има справедлива кауза за вашия чист гняв. Основната причина е, че вие не се обичате достатъчно. Ситуацията става федерален случай, защото не сте били чути и затова, според вашата интерпретация, не сте били оценени. Тъй като все още не се цените, вие не сте се научили да свивате рамене и да гасите огъня на гнева. Говорете със себе си по различен начин, преди гневът да започне. По-добре си дайте причини да не бъдете завладени от гнева, от колкото всичките оправдания за гнева...
Естествено, вие не искате да бъдете гневни. Никога не сте искали.
Когато чувствате любов и че сте обичани, вие мислите, че някой ви е накарал да чувствате любов. Някой или нещо са възбудили любовта, която вече е ваша. Точно същото е с гнева. Гневът ви е бил вече във вас, чакайки да избухне, възлюбени. Вие сте източникът на собствения си гняв.
Гневът има общо с контрола. Гневът ви сграбчва за гърлото и предизвиква чудовището във вас. Казах чудовището, не чудото. Вие се превръщате във високомерен шеф на живота, защото не познавате истинската си сила и се чувствате безсилни, а така се чувствате гневни.
Не мислете, че опростявам прекалено нещата. Ако се обичахте достатъчно, не бихте чувствали необходимостта да реагирате.
Знам, че много е казано в света за това как трябва да изразявате гнева си. Но ето препъни камъчето:
Без значение каква приятна личност сте, независимо от обичайното ви поведение, когато се разгневите, вие се държите насилствено. Чувствате се заставени да контролирате. Вие ще предизвикате нещо да се случи. Вие ще променяте нещата. Ставате егоисти и така крещите. По един или друг начин и искате да набиете явната причина за своя гняв. Хулиганството никога не е било благородно, възлюбени. Да казвате каквото мислите е едно, да хулиганствате е друго. Гневът не ви дава право да малтретирате едно друго Човешко Същество.
Щом почувствате, че се ядосвате и оправдавате гнева си, спрете веднага. Кажете „Хуа.”
Когато гневът ви изтощава, намерете начин да се отървете от него, който да не наранява вас или някой друг. Ковете пирони, пробягайте две мили, играйте скуош. Напишете едно гадно писмо, ако трябва и го скъсайте. Намерете начин, който да ви върши работа. Имайте план за момента, в който сте ядосани. Изведете яда от системата си колкото се може по-бързо, без да си го изкарвате на тези около вас.
Не трябва да изливате гнева си. Трябва да се отървете от него.
Никога не е редно за вас да викате или да крещите на когото и да било. Да, разбира се, вие ще целувате и ще си наваксате загубеното. Целувайте и наваксвайте загубеното сега, и пропуснете крещенето.
Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007
Превод: Ваня Тонева