Бог каза:
Желая ви. Желая ви повече от всичко на света. Разбира се, Аз ви имам, винаги имам, тогава това, което искам е да знаете в Чие Присъствие сте? Не съд е това, в което стоите, както си представяте. Това не е правораздавателен съд. Можем да кажем, че вие стоите в красив двор, където всичко зелено расте великолепно и слънцето грее всеки ден, и всичко е замъглено от любов. Можем да кажем, че вие седите в градински стол в двора на Моето сърце.
Възлюбени, моля ви, не мислете повече за Мен като за съдия. Съденето Ми е непознато. Аз не знам как да съдя. Това, което Аз знам, е как да обичам. Да обичам е лесно за Мен. За Мен не е необходимо даже да мисля за това. На където и да Се обърна, Аз обичам. На където и да Се обърна, Аз виждам любов. АЗ виждам какво СЪМ. Аз не ви научих да съдите, и все пак вие се научихте да съдите и го научихте добре. И вие със сигурност карате опреснителни курсове по съдене всеки сезон. Много такива курсове се предлагат. Накъдето и да погледнете, лесно ще забележите уроци по съдене. Те са неизменно жестоки.
Но вие сега ще излезете от тази учебна програма. Елате в двора на Моята любов, където няма да трябва да учите любов. Вие ще трябва да научите да се освобождавате от всичко, което сте научили за съденето, което не е любов. Вие ще трябва да изпразните ума си от съденето. Изпразнете го. Изпълнете сърцето си с любов.
Любовта не съди. Тя не съди себе си. Издърпайте един любовен стол и захвърлете съдебната скамейка. Съденето е изгубена кауза, възлюбени. Съденето е много нестабилно. То върви със счупено колело. Любовта, от друга трана. Няма друга страна, когато става дума за любовта. Любовта протяга и двете си ръце с дланите нагоре. Пренасянето и приемането на любов са едно движение, не две. Не можете да разграничите как ябълковите цветчета падат от клноните на дървото и как почвата приема цветчетата. Те са неотменно един процес.
Какво ще кажете? Ще спрете ли да оценяте и просто да обичате всецяло? Съденето вероятно ви кара да се чувствате по-горни по отношение на тези, които съдите, все пак, когато седите в Моя двор, къде се вписват по-горният и по-долният? Това трябва да е някаква частна шега, която Аз не схващам.
Любовта не е повече или по-малко. За любовта не може да се говори в понятия за по-малко. Даже капчица любов е любов, в същото време няма капчици, когато става дума за любовта. Няма мерителни чаши за любовта. Любовта не може да бъде изстискана даже и в едногалонова кана. Любовта е самовъзпроизвеждащ се извор. Тя се задълбочава и никога не пресъхва. Пийте жадно любовта, възлюбени. Напийте се и доведете други до извора. Няма да ви се наложи да ги водите. Те просто ще ви последват с благоволение в очите си. Така ви следват Моите очи – с благоволение и без следа от съдене. Моите очи знаят как да виждат и те виждат от любовта към любовта, и има само любов. Няма нищо друго, което може да е. Това, че вие можете да си представяте други неща освен любовта, е добре документирано, но защо да документираме безрасъдството?
Елате, където винаги сте били. Няма друго място, където да сте – освен във въображението си. Признайте, вие сте си представяли себе си извън Моя възглед и извън любовта Ми и така вие сте си представили невъзможното. Вашето въображение е добро, без съмнение. Сега си редставете Истината. Представете си Истината за Мен и Истината за себе си, защото те са еднакви. Признайте Истината. Поне я подозирайте. Подозирайте къде стоите и Кой стои с вас.
Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007
Превод: Ваня Тонева