В Божественото Присъствие

Райско писмо #2550, публикувано на 18.11.2007

Бог каза:

Да, вие сте в Моето Присъствие, защото няма нищо друго, освен сега. Паметта и предсказването са съвсем близо до сега. Те са мисли без съдържание. Те са мисли, които са се скитали.

Изплъзващото се настояще прилича повече на място без мисъл. То се нарича живеене, да си жив, спонтанен, точно тук, настроен, незнайното знание, както е било, без спомени, без обмисляне напред, нито мислене назад. То е нещо като очаквано оживление. Прилича повече на това да седите на прозореца, като богато пространство между две мисли, две думи, две изречения, два свята. Изразът „в момента” не е съвсем точен, защото няма момент. Има поток на живота, в който сте вие, състоянието на живота, в което сте обезсмъртени, възлюбени. Не сте на границата, а във (границата), не извън. Живеенето в спомени не е живеене. То е спомняне. Гледането напред не може да определи дестинация. Гледането напред може да създаде мечти, които да се сбъднат, и све пак в момента на своята мечта, вие присъствате в мечатата си. Може би сте надхвърлили обикновения живот, или вероятно просто съставяте списък с покупки.

Не мислете, че се отнасям с пренебрежение към обикновения живот, възлюбени. Голяма част от живота ви минава в него. Казвам да присъствате.

Помислете за това: От обикновеното си знание, физически можете да бъдете само на едно място в един момент. Не можете да бъдете в Ню Йорк и Сан Франциско едновременно. Вие сте в единия град или в другия. Може да сте в преход, разбира се, все пак като помислите къде отивате и къде сте били, знанието ви се разпъва. По време на преход вие сте между две точки, все пак когато мислите за преди и след, вие не сте съвсем в преход. Когато мислите „Тук съм”, вие не сте тук. Вие сте някъде другаде. По-скоро вие сте заровени с мислите си. Къде изобщо се намирате?

Когато се стигне до несъщестуващото време, не можете да сте и в два момента. Не можете да бъдете пред себе си и тук, нито можете да сте зад себе си и тук. Ако сте в бъдещето или в миналото, вие не сте тук. Може да сте и в творчески отпуск.

Все едно ловите риба. Ако хвърлите въдицата зад себе си, тя не е във водата. Тя е на брега зад вас. Ако хвърлите въдицата пред себе си, тя може да се приземи на брега пред вас, а не във водата. Ако искате да хванете риба, въдицата ви трябва да е хвърлена във водата.

Мисълта за водата е мисъл за водата. Тя не е вода. Вземете живота за вода. Когато сте във водата, вие сте мокри. Когато сте извън водата, вие сте на суша, не в морето. Мисленето за живота не е живеенето му. То е мислене за него.

За живеенето на живота, вие се потапяте в него и така то прилича повече на състояние без мисъл. Плувате, но не мислите, „Плувам.” Вие просто плувате. Извън момента е мястото, където страхът и лудостта, и притеснението, и тревогата си проправят път. В така наречения момент, вие не изпитвате тревога и всичко останало. Те просто не съществуват. Те не могат да съществуват.

Когато не плувате във водата, вие мислите да влезете в нея. Или когато плувате във водата, може да мислите за излизане. Да присъствате във водата е да плувате с Мен. То е да бъдете самата вода, слънцето, което блести по нея. Вие се движите през водата, все пак сякаш сте неподвижни, защото вие сте, в този момент, изцяло с Мен.