Къде започва и свършва състраданието?

Райско писмо #2543, публикувано на 11.11.2007

Бог каза:

Първо съм Аз. Погрижете се за Мен и се грижите за всички. Служете не Мен и служите на всички.

Не се отплесвайте. Да се хващате в личната неволя – вашата или нечия чужда – не може да служи на Мен, на другия, нито на вас. Бъдете от полза за света и всички в него, но не се отделяйте. Не се поставяйте над другите. Това не е Единство.

Вие познавате стойността на грижите за дете или ранена птица. Те се превръщат в най-важното нещо в света. При случай давате цялото си внимание на прекрасние Ми създания. Вие играете Божествените родители, и све пак вие не допускате, че заемате мястото Ми. Когато се стигне до хора в беда, не трябва да се държите за тяхната неволя, нито да се държите за идеята си да ги спасите от неволя. Разбирате ли какво искам да кажа?

Едно е да помогнете на някого и друго – да станете зависими от това да помагате, а за другия човек – да стане зависим от нуждата от помощ и нуждата да вашата помощ. Тогава може би вие и двамата ставате себе-служещи, вместо Бого-служещи.

Не искам да пренебрегвате никого, и все пак не искам и да гледате толкова отблизо, че да изгубите перспектива. Понякога да не помагате е помощ. Уважавайте другите достатъчно, за да им позволите собствената им сила. Успокоявайте, но не угаждайте на себе си, нито другиму. Не изпускайте успокоение.

Къде започва и свършва състраданието? Не позволявайте състраданието да се превърне в съжаление, защото след това се възвеличавате. Не трябва да съжалявате никого и така няма да съжалявате себе си. Съжалението се задушава в собствения ви сос. Грижете се добре за света, но не се превръщайте в болногледач. Не си давайте това звание. И не превръщайте никого в достоен за съжаление.

Вие сте Човешко Същество, което върви по Земята. Давайте утеха, и все пак не ставайте вие самите зависими от своето утешаване. Не се привързвайте към една роля, която играете. Не мислете за себе си като за спасителя на света, защото така завишавате позицията си в света и разбирате за светлината на рампата.

Исус и Буда, и всички Велики не мислеха за себе си. Те не мислеха за ролята си в света. Те служеха на Мен и на Вселената и така служеха на човечеството. Те не се възвеличаваха. Не се виждаха в особена светлина. Не гледаха към себе си. Те гледаха към Мен. Те бяха обикновени слуги на Единствения Бог и все пак не бяха в робство. Те служеха на света и все пак не бяха поробени.

Те не се смятаха за велики герои. Те не бяха фокусирани върху себе си изобщо, нито се занемаряваха. Те не бяха саможертвени, и все пак служеха и не играеха главни роли в своите видения. Нито пък се полагаха за да вървят всички върху им, повече от колкото се смятаха за Пътеводни Светлини. Те светеха с Моята светлина. Те се грижеха за Мен и Ме обичаха. Те служеха и насърчаваха всеки да стане самодостатъчен и да следва своята Звезда. Те не се носеха във въздуха. Те не насърчаваха зависимостта, своята или чуждата. Те служеха на По-висшето Аз, което същесвува във всичко.

Те Ми служеха толкова естествено, колкото дишаха. Те бяха на служба, но не чиракуваха. Те даваха на Мен по същия начин, по който слънцето и дъждът хранят Земята. Така даваха и на човечеството. Така дадоха и на теб.