Райско писмо #2420, публикувано на 11.07.2007
Бог каза:
Вътрешната зала на вашето сърце е едно откровение към себе си. Вие едва знаете имената на всичко, което вашето сърце съдържа. Би изглеждало, че сте обръщали внимание на не знанието, защото веднъж след като узнаете за съдържанието на сърцето си, вие бихте се променили, и вашият свят би се променил, и вашето възприемане на живота, и всичко в него би се променило. Вие бихте се смаяли от красотата в сърцето си, от ресурсите, от склонността му към чувствителност и мекота. Вие бихте отрекли мекотата на собственото си сърце, бихте я отрекли от страх какво ще си помислят другите и я отричате от страх какво бихте си помислили вие. Tреперите, че може да се разпаднете, ако всички структури се разпръснат за вашето пълно сърце. Какво тогава би ви задържало, ако нямахте стегнати места в сърцето?
Какво ще стане, ако наистина пуснете сърцето си и му позволите да бъде, такова каквото то винаги е искало да бъде? Какво ще стане, ако вече нямате превръзки на сърцето?
Един от най-големите ви страхове е, че бихте били глупави и че ще ви мислят за глупави. Ако носехте своето прекрасно сърце на ръкава, ако оставите нежността да разкаже приказката си, да има своя ден, какво можехте да направите или кажете, когато сърцето ви не носеше броня? Какви прегради биха се срутили и какви, безгранични, бихте били вие тогава? Мисълта ви кара да се чувствате несигурни. Действителността обаче би била огромно облекчение. Бихте въздъхнали и бихте били доволни. В същото време обаче се страхувате да освободите стражите на сърцето си. Те са били с вас дълго време. Те са били верни приятели. Тези верни приятели, възлюбени, са ви задържали. По-малко от пълен израз на сърцето ви е по-малко от пълен израз.
Какво ще стане, ако сърцето ви се издигне към Рая? Какво ще стане, ако сърцето ви излети, в която посока избере? Без наглеждане какво би направило сърцето ви? В какво би се превърнало? В какво бихте се превърнали вие? Страхувате се, че ще загубите всякакъв собствен образ? Е ли тази изобретена личност наистина толкова скъпоценна за вас? Трябва ли егото да управлява вечно?
Какво би станало, ако вие определяхте собствената си съдба? Какво би станало, ако не се омаловажавахте? Какво би станало, ако бяхте направили сърцето си капитан на флотата? Какъв поток от любов би превзел света? Какво от вашето минало би си отишло? Прав му път, възлюбени, оставете миналото да се оттегли. Отворете задната врата и го пуснете да излезе. Нас не ние грижа за миналото. Нас ни е грижа за Вечността. А Вечността е в този момент. Това е моментът на моментите. Това е мигът, който сте чакали. Отворете сърцето си, така че да съберете всички добри неща, които Съм складирал в една уединена стая в Своето сърце. Държах го на съхранение за вас. Аз знам какво липсва, дори и вие да не знаете.
Автоматична сметка беше разкрита за вас. Отворете сърцето си като шлюз и ще откриете цялото съкровище, което чака вас. До каквато степен се отвори сърцето ви, вашите съкровища ще го изпълнят. Напълнете резервоара, възлюбени. Нека сърцето ви веднъж завинаги има това, което иска. Нека сърцето ви се рее в пространството. Нека излети, като шампионът, който е. Не се безпокойте, то няма да ви изостави. То ще ви вземе със себе си. То ще води, както винаги е искало, както вие винаги сте искали. Хайде сега, не внимавайте толкова. Просто получете съкровището си. То със сигурност е чакало достатъчно дълго, достатъчно дълго съм чакал и Аз.
Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007
Превод: Ваня Тонева