Райко писмо #2556, публикувано на 24.11.2007

Бог каза:

Когато ви боли сърцето, каквато и да е възприетата причина, сърцето ви боли за Мен.

Когато чувствате, че нещо липсва в живота ви, независимо колко ясно или мъгливо е чувството ви, Аз съм този, за когото копнеете.

Аз съм Алфата и Омегата, и все пак няма начало и няма край. Има Същество. Съществото е. Любовта е.

Когато копнеете и затова чувствате, че нещо липсва, за малко вие сте насочили вниманието си не къдете трябва. Затова изпитвате копнеж. Може да не знаете, че копнежът ви е за Мен. Вие просто изпитвате чувството на празнота, което наричате копнеж.

Когато приятелят ви ви е напуснал, без значение колко копнеете за него и за неговото внимание, той е Мой символ. Вие сте уловили един фрагмент и така си помислихте, че вашият възлюбен е бил Човекът пред вас и че той е причината за любовта ви. Независимо колко много сте си вярвали, той не е върховен. Вашата собствена любов е това, което грееше като звезда през цялото време.

Възлюбени, има ви вас, има ме и Мен, нашето Единство, маскирано като двама. И трети няма. Независимо колко вярвате, че има, вашата любов беше привързаност към една заблуда. Вие имахте едно видение пред себе си. Сега запомнете, че няма друг. Без значение колко обичате някого, друг няма. Вие обичате един образ, който сте сложили пред себе си. Без значение колко пълнокръвен, той пак е просто образ, който сте проектирали на екрана на сърцето си.

Вие имате обекти на своята любов. Това е чудесно. Наслаждавайте си. И все пак, вие не се нуждаете от обект за своята любов. Когато някой любим човек ви напусне или напусне сърцето ви, на вас ви се представя великолепната възможност да откриете вечно-присъстващата Обширност на своята любов. Любовта ви се е спуснала надолу за момент или години, или за цял живот и е отскубнала един персонаж, както птицата отскубва семенце, и все пак дори и най-великата ви любов е едно отклонение, една карта с обозначение на мястото Ми. Любовта обича любовта. Любовта обича себе си.

Вие обичате храна. Определена храна ви се поднася и това е вашето угощение, и вие я изяждате цялата. Може би храната е плодове от полето или зеленчукова супа от градината ви. Казвате, че обичате една или друга храна, и все пак това, което наистина обичате е да ядете. И по същия начин вие обичате да обичате. Аз съм пред вас, възлюбени и ви сервирам Себе си като пълнотата на любовта всеки миг.

Вашата майка беше заместник на Моята любов. Вашият съпруг е. Децата ви са. Има Една Любов, и тя е Наша. Тази любов никога не може да ви бъде отнета. Любовта стои във вас. Все едно, че рисувате с любовта си. Слагате петно тук и там. Изливате цяла кутия любов върху една илюзия. През цялото време боята е само ваша. Просто я слагате някъде. Същото е и с любовта. И все пак тя е цялата ваша, и е цялата Моя, и любовта не може да си замине. Обектите могат да варират, но любовта е любов. Независимо от това, което възприемате, любовта не се скита. Тя е налична, каквото и да се случва в относителния свят. Любовта е ваша. Без значение колко я подарявате, тя остава ваша.

Наслаждавайте се на обектите на своята любов и знайте, че са случайни. Без значение колко важно-изглеждащи са за вас, те са случайни. Те са били инструменти, които да ви покажат любовта, която съществува във вас. Вие грешите, като вярвате, че любовта ви зависи от добрите чувства или присъствие, или внимание към вас от другите. Любовта не е зависима. Любовта е Източникът на себе си и не изисква обект. Наслаждавайте се на приземяването на любовта върху някого другиго, все пак знайте, че другият не е нейният източник. Вие и Аз сме. АЗ СЪМ.

Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007
Превод: Ваня Тонева