Please read the Guidelines that have been chosen to keep this forum soaring high!

HEAVEN #2477 Vie parvi badete pochtitelni

Бог каза:

Гневът пламва, когато възприетото ви право на контрол е засегнато. Гневът е винаги въпрос на контрол, възлюбени.

Някой не е трябвало да прави това, което е направил или не е трябвало да казва това, което е казал, нито да стъпва на ливадата ви. Те трябва да правят, така както вие смятате за подходящо. Може би наистина трябва, все пак защо се ядосвате толкова?

Ако нямахте нужда да контролирате, вие не бихте се спарвали от яд. Ако нямахте нужда да контролирате, защо бихте виждали червено, когато нещо не е както вие бихте избрали?

Това, че не бихте се ядосали не означава, че бихте легнали и заобичали всичко, което ви се представя. То просто означава, че у вас не би се породила горещина. Това не означава, че вие не бихте протестирали или не бихте се изразили. Съвсем не. Вие бихте се изразили по-добре без гнева. Без гнева вие бихте предотвратили войните. С гнева вие бихте ескалирали война.

Това не означава, че вие не бихте възразили за нещо. Възразяването и гневът не са едно и също. Протестирането и гневът не са едно и също. Няма нужда да ви казвам какво е чувството на гняв. Вие вече го знаете твърде добре. Едно е да възразявате и коригирате правописните грешки на едно дете например и друго да сте вбесени от правописните му грешки.

Даже да ви е нанесена голяма обида, каква е ползата да си вдигате кръвното налягане? Какво точно е било отнето от вас, че да трябва да избухвате или да тлеете? Ако някой или нещо е попарил сърцето ви, какво печелите от покачването на температурата си?

Гневът никога не е чудесен.

Да говорите високо и ясно е друго нещо. Да отстоявате себе си е друго нещо.

Гневът е винаги враждебен. Вие може да сте абсолютно прави и обиждащият абсолютно да греши. Една ситуация може да трябва да се промени. Все пак, яростта не е ваш приятел. Яростта ви подкопава.

Ако наистина искате да имате повече юрисдикция в живота си, тогава не приемайте повече гнева. Не трябва да бъдете контролирани от нищо казано или направено. Когато обаче искате да контролирате една ситуация, вие се приближавате до стръвта и възставате с гняв, и губите контрол над това, за което имате право да изкажете някакво мнение.

Вие не можете да избирате вместо други хора. Вие не можете да ги накарате да говорят или вършат това, което вие мислите, че трябва, без значение колко сте прави. Те не са марионетки, чиите конци можете да дърпате.

Вие може с право да обвинявате някой друг, че ви се разпорежда. Той наистина ви се разпорежда и това ви обижда. Когато искате да го поставите на мястото му, какво друго правите, ако не да искате вие да му се разпореждате, съвсем същото, което ви е подразнило. Вие не обичате никой да ви казва какво да правите. И затова вие не трябва да казвате на другите какво да правят или как да мислят.

Без значение колко смутени се чувствате, без значение колко несправедливо може да е нечие отношение към вас, вие трябва да се издигнете по-високо. В противен случай ви остава да дърпате въже. Това е, на което се равняват схватките. „Да, аз мога. Не, ти не можеш.”

Когато виждате децата да го правят, вие знаете, че не това е начинът. Знайте, че не това е начинът, когато вие го правите.

Има милион неща, за които да се може да се ясосвате. Милион пъти вие не харесвате начинът, по който е направено нещо. Все пак вашата нужда да контролирате е това, което ви кара да избухвате гневно.

Вие се ядосвате на компютъра си. Вие се ядосвате на приятеля си, майка си, съпругата си, съпруга си.

Вместо да крещите, говорете меко. Бъдете мили. Реагирайте така, както бихте желали да реагират другите... Бъдете почтителни. Вие първи бъдете почтителни.

Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007

Превод: Ваня Тонева