Бог каза:

Знайте, че без значение колко голяма и колко дълбока е любовта ви, тя е дребна в сравнение с любовта, която Аз изпитвам към вас. Казвам това не за да умаля любовта, която изпитвате към Мен или някого. Казвам това, за да имате бегла представа за това колко велика е Моята любов и тя включва любовта Ми към вас. Вие не можете да прострете ръцете си достатъчно широко, за да обгърнете дори и един мъничък процент от Моята любов към вас, Моята любов е безкрайна, неизмерима и вечна. Моята истинска любов сте вие и цялата любов, която Аз пораждам е ваша, все пак, докато сте на Земята, в сегашното си състояние, най-великата любов, която давате е ограничена. Вашата любов все още е условна. Или нека го кажа така. Вашата любов не винаги ви носи радост. Моята любов и Моята радост са неразделни. Вашите, вашата осезателна любов може да се разпадне.

Вие сте зависими от това любовта да е точно определена, защото се страхувате да не я загубите. Тъй като сте зависими, вие изисквате и така блокирате любовта. Любовта трябва да танцува на собствената си мелодия, и све пак, Моите възлюбени деца гледат на себе си като на нуждаещи се да приемат все повече и повече любов в света и те се опитват да контролират любовта, опитват се да я накарат да изглежда като тяхната представа за нея. Любовта не се проваля, все пак вие мислите така, когато тя не оправдава вашите предписания.

Единствената любов, с която наистина си струва да се занимавате е любовта във вашето собствено сърце. Това е любовта, която вие искате. Любовта, която ви дават другите не трябва да е ваша същност. Знам, че знаете това, и все пак, с изуменото си сърце питате:

„Но, Господи, какво ако така стоят нещата с мен? Какво ако аз наистина завися от любовта на другите към мен, тяхната демонстрация на любов, и моето приемане на любов? Аз искам да съм независим от това какво правят или не правят другите, и все пак, когато не виждам доказателство за тяхната любов към мен, аз съм съкрушен. Сякаш моето щастие наистина зависи от привързаността на някой друг към мен и повторното й даряване.

Господи, като казвам всичко това, аз знам също и че без значение колко онези, които обичам (до степента, до която мога да обичам) ми дават, те не могат да ми дадат достатъчно, за да утолят жаждата ми. Това, което вълнуваше сърцето ми някога, сега не е достатъчно. И така аз грабя любов с неутолимито си желание за нея. Все едно почти не вярвам в любовта, и така аз се нуждая от все повече и повече доказателства за нея.

Бих искал да съм различен. Не искам да страдам за любовта. Аз искам весела любов от сърцето ми да струи. Аз не искам да поставям изисквания пред ничие сърце. Искам да освободя всички от своята привързаност, а все още стискам и все още изисквам да ми покажат любов, сякаш тяхната любов е моето препитание. Каквото и да става, те просто не могат да ми дадат достатъчно.

Не знам как да обичам, когато не чувствам да отвръщат на любовта ми, така както аз искам да отвръщат на любовта ми. Може би тъгата ми не е от мисълта, че любовта свършва, а от страха, че любовта не е започнала и че аз никога няма да я позная. Аз дълбоко чувствам любовта Ти, и все пак, все още, аз копнея за още от тези край мен.”

Възлюбени, започнете като повярвате, че вие сте обичани и че заслужавате любов. Приемете, че сте обичани, дори и в пространствата на тишината. Отворете сърцето си и никога, каквото и да става, не го затваряйте повече. Ако не се чувствате наскърбени, сърцето ви ще остане отворено, и вашето сърце ще се разтопи в любов, докато не познавате нищо друго, освен мекото стопяване от любов на собственото ви сърце и това е, което жадувате, възлюбени, любовта в собственото си сърце, защото тогава вашето сърце отворено се слива с Моето.

Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007

Превод: Ваня Тонева