Райско писмо #2563, публикувано на 1 Декември 07 г

Бога каза:

Накъде вървите, когато оставате с Мен? Къде отивате, ако не в Центъра на Съзиданието? За вас няма друго място, където да бъдете. Разбира се, тялото ви съществува само по на едно място на Земята, и вниманието ви е добре, все пак вие сте Сърцето на Материята. Вие не съществувате никъде другаде, освен в сърцето Ми, а Моето сърце е Центърът на Съзиданието. Аз съм, откъдето идва цялото знание. Аз съм Източникът на вашето знание, Аз съм също и Целта, която търсите. Вие търсите онова, което имате. Търсите онова, което сте. Своето собствено Присъствие е това, което търсите. Само за миг в мисленето си вие сте отсъствали от него, това знатно Същество, което е вашето Аз.

Вие сте изпаднали в недоразумение, възлюбени, само защото вярвате, че съществувате някъде, хвърлени надалеч в света, докато в Действителност, няма място, на което да бъдете, освен в сърцето Ми, Сърцето на Сърцата, същото, което бие в гърдите ви.

Това Единство не е сложно. Единството трябва да е просто. Вие само мислите, че Единството е сложно. Вие бихте анализирали неанализируемото. Вие бихте създали загадка, където има простота. Твърде лесно е да попиете и да не забелязвате Единството, което сте. То е точно тук, а вие търсите там, много надалеч, където си мислите, че трябва да е Обширността на Единството. Вие не забелязвате Единството, което вече е ваше. Гледате надалече, докато просто трябва да спрете за момент и да оставите Присъствието на Единството, Моето Аз, да се издигне във вас. Аз съм отвъд вашето смятане, но не отвъд признанието ви. Може да виждате, но не да опишете. Може да виждате, и все пак Аз не съм Видение. Може да Ме чувствате, да Ме чувате, да Ме докосвате, и все пак чувствате, че съм отвъд достига ви, докато възлюбени, Аз съм изцяло вашият достъп. Вие сте Търсещият Ме. Вие сте Моят Държател. И вие сте онова безкрайно, което търсите.

Вие бягате наоколо в кръгове, преследвайки онова, което вече сте. Търсите приключението, което се намира във вас. Това е сърцето на цялото ви търсене, цялото ви искане, и цялото ви скитане. И все пак, вие се страхувате да откриете. Страхувте се, че не заслужавате. Страхувате се, че ще се изпарите в дим, ако докоснете дори върха на подгъва Ми. Страхувате се от откритието, което търсите. Харесва ви да пресичате главната граница, без да се налага да достигате брега на своето Аз.

Нека си го кажем. Харесва ви да сте насред Океана без местоположението си. Предпочитате да търсите местоположението си, вместо да го знаете. Не си спомняте, че има все повече и повече.

Мислите, че все повече и повече принадлежи на света на пазаруването или нещо подобно, докато, през цялото време, има откритие след откритие в царството на Бог, и, затова, във вашето царство.

Не мислете, че трябва да разбирате това, което ви казвам. Това, за което говорим, не е в сферата на разбирането. То е в сферата на разпознаването.

Дълбоко в клетките на вашето Същество лежи богатството на Моите думи. Вие не трябва да рабирате думите Ми, защото сега ги притежавате. Не трябва да помите думите Ми, защото сега те се пораждат във вас. Не трябва да правите нищо, защото сега всички семена са посяти във вас. Те ще израстнат със или без вашите грижи. Знанието ви ще разцъфти и няма нещо, което можете да направите, за да го спрете. Вие се присъединявате към пътешествието и нищо не може да се направи. Не можете дори да се държите, възлюбени. Трябва да се пуснете.

Heavenletters™
Copyright@ 1999-2007
Превод: Ваня Тонева